В миналото Франция често беше смятана за болния човек в Европа

Защо Франция се справя по-добре от Германия

В предишното Франция постоянно беше считана за " болния човек в Европа " - заради неналичието на промени или дългите интервали на висока безработица в страната. Днес обаче сходни обвинявания не са оправдани: до момента в който стопанските системи на северноевропейски страни като Германия или Швеция се свиват, френската нараства, въпреки и нищожно - с 0,5% през второто тримесечие на 2023 година. Според икономисти това се дължи, наред с другото, на структурата на френската стопанска система, както и на някои промени от последните години. Но този стопански напредък си има и сенчеста страна.

" Тази година френските компании са спечелили милиарди евро от продажбата на круизни кораби и самолети, излиза наяве от данните за растежа ", споделя пред Дъждовни води Филип Кревел, икономист и началник на основания в Париж мозъчен концерн Cercle de l'Epargne. " Но на първо място Франция има огромен бранш на услугите, който се показва добре - изключително в туризма ". По това тя си наподобява с Испания, която сега също бележи растеж.

Северът изостава

Германската стопанска система разчита на мощен промишлен бранш, който обичайно изнася доста. " Но в този момент страната страда, тъй като интернационалната търговия е в застой. Китайската стопанска система пораства по-слабо, а Съединени американски щати и Европа са в търговски спор с Китай, тъй че всички страни слагат търговски бариери. Високите цени на силата също са проблем - въпреки всичко промишлените предприятия се нуждаят от доста електрическа енергия ", споделя Кревел.

В предишното Германия разчиташе доста и на вноса на газ от Русия, който обаче към този момент не тече както преди - разследване от съветската инвазия в Украйна, почнала през февруари 2022 година. Франция, въпреки това, се възползва от относително евтината си нуклеарна сила, която съставлява 70% от общото произвеждане на електрическа енергия. Неблагоприятно за Германия е и сбогуването с моторите с вътрешно горене и прекосяването към електромобилност. " Страната обичайно е огромен производител на коли, само че батериите за електрическите автомобили до момента бяха създавани най-вече в Китай ", споделя Кревел.

Ан-Софи Алсиф, основна икономистка в основаната в Париж одиторска компания BDO, показва още една диаметрална разлика сред двете стопански системи: " Растежът на Франция се зарежда основно от вътрешното търсене. Макар покупателната дарба на френските консуматори да е спаднала ненапълно поради рецесиите от последните години (пандемията от ковид, войната в Украйна), въпреки всичко не се е сринала ", споделя тя за Дъждовни води.

Фактът, че страната мина толкоз добре през тези сложни времена, се дължи основно на бързата реакция на страната, споделя Кристофър Дембик, консултант по ивнестициите в парижкия клон на швейцарското сдружение за ръководство на активи Pictet Asset Management. " По време на Ковид рецесията Франция обезпечи огромни помощи и заеми, с цел да запазят семействата покупателната си дарба, а компаниите - опцията да влагат. Освен това страната съумя бързо да предприеме финансови ограничения в отбрана на стопанската система от възходящите цени на силата - година преди Германия да предприеме сходни дейности. Именно на това се дължи разликата, а в последна сметка Германия похарчи за тази цел повече като част от брутния си вътрешен артикул (БВП) ", споделя Дембик.

Недостатъчно бърза реакция на Германия подлага на критика и преподавателят по право и стопанска система във Висшето комерсиално учебно заведение в Париж (HEC) проф. Армин Щайнбах. Според него президентската система във Франция е реагирала доста по-бързо в тези сериозни времена, в сравнение с стъпващата върху общия консенсус сред страната и провинциите немска федерална система. Но има и друга причина за това, споделя професорът: " Президентът Макрон към този момент бере плодовете от провежданите от него промени от 2017 година насам - намалените корпоративни налози, либерализираният пазар на труда, реформираната осигурителна система против безработица и напълно неотдавна мъчително прокараната от него пенсионна промяна ", споделя Щайнбах.

Това се отразява и на безработицата, която сега е седем % - най-ниската от 20 години насам.

Напрежение сред съседите

Добрите стопански резултати на Франция доведоха до разтърсвания във френско-германските връзки, които от известно време са в затруднено състояние. Двете страни се считат за мотор на Европейския съюз. " Германия постоянно е била напред в икономическо отношение. Сега това може да се обърне трайно, което поражда огромно напрежение измежду германците - също и тъй като Франция се гордее с положителните си стопански индикатори ", показва Щайнбах, който 10 години е работил в немското държавно управление, в това число в Министерството на финансите.

" Ако се сравнят данните от предпандемичната 2019 година с тези от 2023, Франция не може да бъде наречена примерен възпитаник, само че пък Германия стои изключително зле: след 2019 Брутният вътрешен продукт на еврозоната е повишен приблизително с 3,1%, този на Франция - с 1,7%, до момента в който немската стопанска система на процедура е в застой - бележи най-малък растеж от 0,2 % ", показва Катрин Матийо, икономистка от Института за политически науки в Париж.

Всичко това въпреки всичко не слага под подозрение индустриално насочената стопанска система на Германия. " В края на краищата Франция в този момент също от ден на ден се концентрира върху реиндустриализацията ", споделя по този мотив Алсиф. " И е добре, че в Европейски Съюз имаме такива структурни разлики, т.е. че не всички са в криза едновременно ", прибавя тя.

Твърде доста отговорности?

Но историята на триумфа на Франция има и своята тъмна страна: възходящият държавен дълг, който към този момент възлиза на повече от 3000 милиарда евро (3 трилиона?) или 112,5% от Брутният вътрешен продукт. През 2019 този % към момента беше под 100. Освен това френският бюджетен недостиг е пет % - много над избраната от Брюксел граница от три %.

Икономистите считат, че даже и при такава задлъжнялост Франция надали ще банкрутира в близко бъдеще. Въпреки това тя е проблем, уверен е Щайнбах. " Ако една страна би трябвало да обслужва висок дълг, тя разполага с по-малко пари за други, значими разноски. А това основава напън за икономии, което може да има дестабилизиращ резултат върху политиката. Все в миналото ще свършат парите за великодушни държавни стратегии за подкрепяне ", споделя икономистът.

***

Вижте и видеото от нашия списък: